НАРЕДБА № 24 за реда и условията за придобиване, притежаване, отглеждане и развъждане на животни - домашни любимци, селскостопански животни, птици и калифорнийски червеи на територията на Община Дулово

09.12.2020 12:22
Нормативни актове

НАРЕДБА

 

 

№ 24

 

за реда и условията за придобиване, притежаване,

отглеждане и развъждане на животни - домашни любимци, селскостопански животни, птици и калифорнийски червеи

на територията на Община Дулово

 

                           /приета с Решение № 180 по Протокол №15/24.11.2020год../

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                        ___________________________________________________________

Дулово, ноември 2020 година

 

Раздел I

ОБЩИ  ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1.(1) Тази наредба урежда реда и условията за придобиване, притежаване, отглеждане и развъждане на животни - домашни любимци, селскостопански животни, птици и калифорнийски червеи на територията на населените места в Община Дулово, и свързаните с това обществени отношения.

На територията на Общината се разрешава отглеждането на селскостопански животни и калифорнийски червеи при спазване изискванията на настоящата наредба, и всички релевантни нормативни актове от националното и европейското законодателство, в т.ч. Закона за устройство на територията, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за пчеларството, Закона за животновъдството, Наредба №44/20.04.2006г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти.

(2) Разпоредбите на тази наредба са задължителни за всички физически и юридически лица на територията на общината, отглеждащи селскостопански животни и калифорнийски червеи.

 

Раздел II

ДОПУСТИМОСТ ЗА ОТГЛЕЖДАНИТЕ СЕЛСКОСТОПАНСКИ

ЖИВОТНИ И КАЛИФОРНИЙСКИ ЧЕРВЕИ

Чл.2.(1) Селскостопански животни и калифорнийски червеи може да се отглеждат в животновъдни обекти за лични нужди или със стопанска цел.

  1. Отглеждането на селскостопански животни и калифорнийски червеи с цел добив на суровини и храни за лични нужди, се определя като лично стопанство, което може да бъде разположено в урбанизираните територии на общината.
  2. В личните стопанства на физически лица се отглеждат за лични нужди до:

1. два броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна възраст;

2. десет броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст;

3. три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези;

4. два броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст;

5. десет възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо;

6. петдесет възрастни птици независимо от вида;

7. сто бройлера или подрастващи птици независимо от вида;

8. до 4 кв. м. калифорнийски червеи.

  1. При наличие на нотариално заверена декларация за съгласие от собственици и ползватели на съседни до 150 метра имоти, се допуска да бъдат отглеждани в урбанизираните територии на общината:
    1. до 9 броя едри преживни животни (ЕПЖ) - говеда и биволи и приплодите им до едногодишна възраст;
    2. до 50 броя дребни преживни животни (ДПЖ) - кози и овце, с приплодите им до 9- месечна възраст;
    3. до 10 броя еднокопитни и приплодите им до едногодишна възраст;
    4. до 120 броя зайци;
  2. Отглеждането на селскостопански животни и калифорнийски червеи над определения в ал.3 брой е със стопанска цел.
  3. Селскостопански животни и калифорнийски червеи над определения в ал.3 и 4 брой могат да бъдат отглеждани извън урбанизираните територии.

 

Раздел III

ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ

Чл.3 Селскостопански животни могат да бъдат отглеждани в лични стопанства, фамилни и индустриални ферми, регистрирани по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, които отговарят на строителните изисквания на 3УT, общите и специални ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания, включително мерките за биосигурност на Наредба №44.

Чл.4.(1) Отглеждането на селскостопански животни в лични стопанства може да става само в подходящи за съответния вид и категория животни постройки на допълващото застрояване със стопанско предназначение, при спазване изискванията на чл.42, чл.44 и чл.45 от 3УT и прилежащ към тях ограден двор за разходка, и при условия, които осигуряват хуманно отношение към тях.

(2) Стопанските постройки за отглеждане на домашни животни за лични нужди в населените места трябва да отговарят най-малко на следните норми:

  1. Не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.
  2. Могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или ново предвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради.
  3. Не могат да се разполагат на калканна стена на жилищна сграда в съседен урегулиран поземлен имот.
  4. Могат да достигнат височина до 5,5 м над прилежащия терен и до 8,5 м до най-високата част на покрива. В рамките на тези височини се допуска обособяването на второ ниво за складови нужди.
  5. Разположени са на не по-малко от 3 м от границата със съседен имот или улица.
  6. Разположени са на не по-малко от 6 м от жилищни сгради.
  7. При невъзможност за спазване на разстоянията по т.1 и т.2 е необходима нотариално заверена декларация за съгласие от собственика на засегнатия съседен имот.
  8. Разположени са на не по-малко от 50 метра от административни и обществени сгради, детски ясли и градини, болнични заведения и други сгради за обществено ползване.

Чл.5.(1) Отглеждането на селскостопански животни със стопанска цел може да става единствено в регистрирани животновъдни обекти - фамилни и индустриални ферми, като подлежащите на регистрация и пререгистрация ферми задължително трябва да бъдат ситуирани на следните минимални разстояния от границите на урбанизираните територии:

  1. 150 м - до: 10 бр. ЕПЖ, 50 бр. ДПЖ, 50 бр. свине, 1000 бр. птици;
  2. 300 м - до: 100 бр. ЕПЖ, 250 бр. ДПЖ, 150 бр. свине, 5000 бр. птици;
  3. 500 м - до: 300 бр. ЕПЖ,  1000 бр. ДПЖ, 500 бр. свине,  50 000 бр. птици;
  4. 1000 м - над 300 бр. ЕПЖ, над 1000 бр. ДПЖ, до 1000 бр. свине, до 100000 бр. птици;
  5. 2000 м - над 1000 бр. свине, над 100 000 бр. птици.

(2) Животновъдните обекти и сгради по ал.1 се изграждат според вида и категорията на животните и целта, за която се отглеждат и отговарят на нормативните изисквания за строителство, защита и хуманно отношение към животните, ветеринарномедицинските, зоохигиенните, санитарно-хигиенните, противопожарните изисквания, мерките за биосигурност и опазване на околната и жизнената среда.

Чл.6.(1) Животновъдните обекти, независимо от вида им - лично стопанство, фамилна и индустриална ферма, трябва да бъдат оградени с постоянна, стабилна и подходяща за животинския вид ограда, с височина не по-малко от 1,50 м., която да не позволява самоволно напускане на обекта от животните, както и достъп отвън на хора и животни.

(2) Комбинираният фураж в обектите по ал.1 се съхранява на закрито в силози, контейнери, помещения, до които нямат достъп гризачи, насекоми, птици и други животни.

(3) Капацитетът на сградите и помещенията трябва да позволява отглеждане на животните на закрито за определено време, когато епизоотичната обстановка го изисква.

 

Раздел IV

ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА КАЛИФОРНИЙСКИ ЧЕРВЕИ

Чл.7.(1) Отглеждане на калифорнийски червеи може да се извършва от физически и юридически лица с любителска или стопанска цел.

  1. В урбанизираните територии на Община Дулово е разрешено отглеждане с любителска цел за лични нужди на калифорнийски червеи в определената с чл.2, ал.3, т.8 площ.
  2. Отглеждане на калифорнийски червеи със стопанска цел може да става единствено в регистрирани от ОДБХ обекти - лумбрикоферми.
  3. При изграждане на лумбрикоферми със стопанска цел в урбанизираните територии или в близост до тях, при регистрацията в Община Дулово задължително се изисква да се представи нотариално заверена декларация за съгласие от временно или постоянно живущите собственици/ползватели на съседните имоти, на разстояние до 150 метра от имота, в който се предвижда отглеждането им. Собствениците/ползвателите на съседните имоти трябва да са предварително информирани за използването на оборски тор като суровина при производството на биохумус.
  4. Животновъдните обекти за отглеждане на калифорнийски червеи трябва да отговарят на специалните изисквания, определени в Раздел III «6» от Наредба №44/20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
  5. Имотът, в който ще се изгради лумбрикоферма, трябва да разполага с достатъчна площ за разполагане на леглата за производство на биотор, за съхранение на оборския тор, за съхранение на готовия биотор или обща минимална функционална площ от 4 кв.м.
  6. Със стопанска цел се отглеждат калифорнийски червеи в обекти, оградени с ограда, осигуряваща безопасността на обекта, с изключение на случаите, при които се отглеждат с друг вид животни.
  7. Оборски тор, използван като суровина и съхраняван в лумбрикоферма, изградена в рамките на населените места, задължително трябва да е ферментирал за период 2-4 месеца. Забранява се използването и съхранението на пресен, неферментирал оборски тор.

 

Раздел V

ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПЧЕЛНИ СЕМЕЙСТВА

Чл.8.(1) Отглеждането на пчелни семейства се извършва в пчелини, регистрирани в:

  1. кметствата/кметските наместничества по реда на Закона за пчеларството.
  2. ОДБХ по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба №10 от 01.04.2015г. за условията за регистрация и реда за идентификация на пчелните семейства.

(2) Пчелни семейства могат да се настаняват в урегулирани поземлени имоти и върху земеделски земи, земи и гори от горския фонд, собственост на държавата, общината, физически и юридически лица.

(3) За устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства държавата или общината учредява право на ползване при прилагане разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за горите, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост и в случай, че в радиус от 2,5 км не са настанени повече от 50 броя пчелни семейства.

(4) При устройване на постоянен пчелин върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се осигурява не по-малко от 3 кв. м и не повече от 10 кв. м площ на едно пчелно семейство.

(5) Договорите за учредяване право на ползване върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства се сключват за срок, не по-дълъг от 10 години.

(6) Лицата, които са сключили договора по ал.5, след изразено писмено съгласие на кмета на общината, могат да изграждат в имота временни спомагателни постройки и съоръжения, свързани с дейността им, които не представляват строежи по смисъла на ЗУT. В едномесечен срок от изтичането на срока на договора или предсрочното му прекратяване лицата премахват изградените в имота спомагателни постройки и съоръжения.

(7) За настаняване или преместване на временен пчелин върху пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд и общински горски територии не се учредява право на ползване, а се издава разрешение от кмета на общината.

Чл.9.(1) При устройване на постоянно и временни пчелини се изисква:

  1. разстояние, не по-малко от 100м от административни и обществени сгради, училища, детски градини и болнични заведения;
  2. разстояние, не по-малко от 10км в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;
  3. разстояние, не по-малко от 5км в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки;
  4. да не са на територия с констатирано заразно заболяване по пчелите и пчелното пило;
  5. постоянните пчелини задължително да са оградени с цел безопасността на обекта, с което не се позволява достъп и свободно преминаване на хора и животни;
  6. да имат поставена информационна табела на входа, съдържаща данни за идентификацията на обекта - табелка с името на собственика/ползвателя, адреса, броя пчелни семейства и регистрационния номер на пчелина;
  7. пчелините да са на разстояние не по-малко от 5м от границата на съседа, ако входовете им са ориентирани към него, и не по-малко от 3м, ако входовете не са с лице към границите на съседния имот; при наличието на плътна ограда, висока над 2м, или когато са разположени на склон и съседният имот е поне 2м под нивото на пчелина, пчелините може да се настаняват и до самата ограда;
  8. временни пчелини да са върху терени, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 метра от републиканската пътна мрежа;
  9. да са снабдени постоянно с вода.

(2) За обектите по ал.1, намиращи се в защитени територии не се прилагат изискванията на ал.1, т.5 и 6.

Чл.10.(1) Собствениците/ползвателите на пчелни семейства в 15-дневен срок от тяхното придобиване подават заявление за регистрация в кметството/кметското наместничество по местонахождението им, където се води регистър на постоянните и временните пчелини.

(2)  Собственикът/ползвателят уведомява кметството/кметското наместничество в 15-дневен срок при промяна на вписаните при регистрацията данни.

 

Раздел VI

ИЗИСКВАНИЯ ПРИ СЪХРАНЕНИЕ, ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ

И ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ОБОРСКИ TOP

Чл.11.(1) Съхранението, обеззаразяването и оползотворяването на оборския тор е задължение на собствениците/ползвателите на животновъдните обекти.

  1. Съхранението, обеззаразяването и оползотворяването на оборския тор се извършва по начин, който не допуска замърсяване на почвата, повърхностните и подпочвените води, и атмосферния въздух.

(3) Собствениците/ползвателите на животновъдни обекти са длъжни да спазват правилата за добра земеделска практика с цел опазване на почвата и водите от замърсяване и осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека фактори.

Чл.12.(1) Оборски тор може да се съхранява временно и/или депонира върху:

  1. обособено място, изградено в животновъдния обект;
  2. терен извън регулацията на населените места, собствен или нает със съгласието на собственика;
  3. депо за оборски тор (торище), определено от кмета/кметския наместник;
  4. площадки за компостиране.

(2) Временно съхранение или депониране на торова маса в чужд или съсобствен поземлен имот се допуска само при наличие на съгласие от собственика/съсобствениците на имота.

(3) Товаренето, транспорта и употребата на оборски тор се извършва по начин, недопускащ замърсяване на улиците, пътищата, поземлените имоти и околната среда.

Чл.13.(1) Животновъдните обекти, включително личните стопанства трябва да имат обособено място/съоръжение за временно съхранение и обеззаразяване на тор, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, продължителността на периода на съхранение, количеството на използваната постеля, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси от ЕПЖ и ДПЖ върху терен извън регулация на населеното място или на място, определено от кмета/кметския наместник, като животновъдни обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба №2 от 2007г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

(2) Местата/съоръженията за временно съхранение и обеззаразяване на оборски тор в животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни със стопанска цел трябва да отговарят на следните изисквания:

  1. Да са водонепропускливи;
  2. Да отстоят от населени места, водни обекти и вододайни зони на разстояние достатъчно за опазване чистотата на въздуха и водите;
  3. Да бъдат разположени на подветрената страна спрямо най-близко разположеното населено място;
  4. Капацитетът им трябва да бъде достатъчен за период на съхранение не по-малък от 4

месеца при пасищно отглеждане и 6 месеца  при оборно.

  1. Местата за временно съхранение и обеззаразяване на оборски тор в личните стопанства в урбанизираните територии трябва да отговарят на следните изисквания:
  1. Да се изграждат на разстояние не по-малко от 10 метра от границите на имота и най-малко на 30 метра от жилищни сгради;
  2. Да се почистват поне веднъж месечно.

Чл.14.(1) С цел протичане на процесите на ферментация, минерализация, обеззаразяване и обезмирисяване, се изисква съхранение на оборския тор най-малко 6 месеца за твърдия и 4 месеца за течния, преди да бъде оползотворен чрез внасяне в почвата.

  1. Оборски тор може да бъде използван като суровина за производство на биокомпост, както в личното стопанство така и в специално изградени площадки за компостиране.
  2. Оползотворяване на оборски тор чрез внасяне в почвата може да се извърши извън периода 1 ноември - 31 януари. Не може да се внася пресен оборски тор в почвата за торене.

Чл.15.(1) Кметовете и кметските наместници на населените места определят места за депониране на оборски тор от личните стопанства или изграждат площадки за компостиране, след съгласуване с РИОСВ, ОДБХ, БДДР, РЗИ и други компетентни органи.

(2) Депата за оборски тор и площадките за компостиране се изграждат върху общински имоти, като се обозначават с табела с надпис “Депо за оборски тор” „Площадка за компостиране”.

(3) Допуска се компостиране при домашни условия в личните стопанства, което може да се извършва на разстояние не по-малко от 10 метра от границите на имота.

 

Раздел VII

ПАША

Чл.16 За паша на селскостопански животни могат да бъдат ползвани постоянно затревени площи - пасище мери и ливади, общинските от които се предоставят за общо и индивидуално ползване след заплатени такса или наем/аренда, определена с решение на общинския съвет. Общински пасища, мери и ливади се предоставят по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл.17.(1) Пашата на селскостопански животни в общински горски територии, се извършва след издаване на разрешително за паша при заплащане на годишна такса, определена с решение на общинския съвет.

  1. Пашата на селскостопански животни в горските територии - собственост на физически и юридически лица, се извършва след писмено съгласие на собственика.
  2. Кметът на общината ежегодно до края на месец февруари със заповед определя горските територии, в които е забранена пашата на селскостопански животни.

Чл.18.(1) Разрешава се паша в общински мери, пасища, ливади и горски територии само на идентифицирани пасищни животни.

(2) Разрешава се паша в общински територии на домашни животни, собствениците на които нямат влезли в сила наказателни постановления за нарушения по тази Наредба.

(3) При пасищно отглеждане на животни  се прилага ротационен принцип на използването на пасищата с цел опазване на тревостоя и осигуряване на необходимата пасищна норма за животно.

(4) В регистрирани животновъдни обекти - пасища се отглеждат едри преживни животни и/или дребни преживни животни и/или еднокопитни животни целогодишно пасищно, като се осигурява поне два декара за една животинска единица.

 

Раздел VIII

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ/ПОЛЗВАТЕЛИТЕ

НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ

Чл.19.(1) Собствениците/ползвателите на селскостопански животни:

  1. са длъжни да изпълняват задълженията, определени им с чл.132 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека фактори;
  2. извършват пaшa, придвижване и търговия с животни, които са идентифицирани и за които са изпълнени мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма, както и със суровини и храни, добити от такива животни;
  3. отглеждат животните по начин, който ги предпазва от вредни въздействия и не им причинява болка, страдания и наранявания;
  4. съхраняват и оползотворят оборския тор, съгласно изискванията на Раздел VI;
  5. придвижват животните на паша, водопой или друго в населените места по определения със заповед от кметовете/кметските наместници маршрут или по най-краткия път, като се изключват ако е възможно централните части и главните улици;
  6. предоставят достъп при спазване на мерките за биосигурност, информация и съдействие на контролните органи при ежегодното преброяване на селскостопанските животни;
  7. осигуряват редовно почистване, а когато е необходимо и дезинфекция на всички сгради и оборудване, както и дезинсекция и дератизация;
  8. изграждат постоянна, стабилна, подходяща за отглеждания животински вид ограда, с височина не по-малко от 1,50 м, която не позволява на животните самоволно да напускат обекта или свободен достъп отвън на хора и животни;
  9. осигуряват необходимите условия за безопасността на движението при придвижване на животни;
  10. не допускат замърсяване и повреждане на имущество, включително селскостопанско, при придвижването на животните по улиците и пътищата. Почистват замърсените от животните общински други площи;
  11. носят административна отговорност за причинени щети на имущество на физически и юридически лица. Щетите се установяват по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за административните нарушения и наказания и други нормативни документи.

(2) Собствениците на червени калифорнийски червеи и пчелни семейства са длъжни да спазват реда и изискванията съответно на Раздел IV и Раздел V от Наредбата.

 

Раздел IX

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА MECTHATA ВЛАСТ

Чл.20 Кметовете и кметските наместници са длъжни да:

  1. съдействат за организиране изпълнението на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните като организират изпълнението на разпоредбите на Централния епизоотичен съвет, областната и общинската епизоотични комисии;
  2. районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост - забраняват използването им;
  3. предприемат мерки за недопускане на животни в депата за отпадъци;
  4. организират определяне на терен за загробване на труповете на умрели селскостопански животни, както и събиране на умрели безстопанствени животни;
  5. предприемат мерки за недопускане използване на общински пасища и места за водопой от животни, които не са идентифицирани, на които не са извършени мерките по държавната профилактична програма и по програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните;
  6. предприемат мерки за недопускане на свободно, безнадзорно движение на животни по улиците на населените места;
  7. определят със заповед маршрута на движение на стадата животни по улиците на населените места, като определят най-краткия път и изключат, доколкото е възможно, централните части и главните улици. В заповедта се определя кой почиства улиците след преминаването на животните;
  8. поддържат и актуализират регистър на постоянните и временните пчелини и пчелните семейства в тях;
  9. организират ежегодно в срок до 20 октомври извършването на инвентаризация на животните в животновъдните обекти-лични стопанства, и изготвят списък, който съдържа имената на собствениците на животни, броя, вида и категорията на животните от животновъдните обекти; в срок до 7 работни дни от извършване на инвентаризацията предават екземпляр от списъка на официалния общински ветеринарен лекар, на общинската администрация и такъв поставят на видно място;
  10. при възникване на епизоотично огнище оказват съдействие и подпомагат дейността на ветеринарните органи;
  11. участват в комисия, назначена от директора на областната дирекция по безопасност на храните за извършване на проверка на личните стопанства за спазване на ветеринарномедицинските изисквания и мерките за биосигурност;
  12. след съгласуване с РИОСВ, ОДБХ и други компетентни органи и институции определят места за организирано депониране на оборския тор от личните стопанства или изграждат площадки за компостиране, при спазване изискванията на правилата за добри земеделски практики;
  13. осъществяват контрол, правят предписания и съставят актове при установяване на административни нарушения на изискванията на настоящата наредба.

 

ЗАБРАНИ

Чл.21.(1) Забранява се отглеждане на селскостопански животни при условия и начин, които застрашават живота и здравето им, и им се причинява страдание и болка.

(2) Забранява се отглеждане на селскостопански животни в:

  1. животновъдни обекти и сгради, и при условия, които не отговарят на изискванията на Раздел II „Допустимост на отглежданите селскостопански животни и калифорнийски червеи” и Раздел III „Изисквания при отглеждане на селскостопански животни”;
  2. обекти, които са незаконни строежи по смисъла на 3УТ или не се ползват по предназначение;
  3. жилищни сгради;
  4. имоти в близост до представителни обществени сгради и пространства;
  5. дворовете на училища, детски градини, заведения за болнична помощ и социални грижи, територията на спортни обекти, обществени зелени площи в и извън населените места, в това число обществени паркове, градини, гробищни паркове и други озеленени и затревени площи с обществено предназначение;
  6. съсобствени имоти без съгласието на всички съсобственици;
  7. района на вододайни и санитарно-охранителни зони;
  8. общински, държавни и частни имоти без учредено вещно право.

(3) Забранява се изграждане на постройки, включително временно и навеси за отглеждане на селскостопански животни, в общински имоти без разрешение и платена такса за ползване или наем.

(4) Забранява се отглеждане на калифорнийски червеи при условия и ред, които не отговарят на изискванията на Раздел IV „Изисквания при отглеждане на калифорнийски червеи”.

(5) Забранява се отглеждане на пчелни семейства при условия и ред, които не отговарят на изискванията на Раздел V „Изисквания при отглеждане на пчелни семейства”.

(6) Забранява се движение, паша и ползване на местата за водопой на неидентифицирани животни, подлежащи на идентифициране и животни, на които не са извършени задължителните диагностични и лечебно-профилактични мероприятия, предвидени в държавната профилактична програма за опазване здравето на животните.

(7) Забранява се движение на нерегистрирани пътни превозни средства с животинска тяга.

(8) Забранява се:

  1. паша на животни без надзор или електропастир;
  2. паша в дворовете на училища, детски градини, заведения за болнична помощ и социални грижи, територията на спортни обекти, обществени зелени площи в и извън населените места, в това число обществени паркове, улично озеленяване, гробищни паркове и други озеленени и затревени площи с обществено предназначение;
  3. паша в горски територии без пастир;
  4. паша в поройните и ерозираните горски територии;
  5. паша в горските култури и кладите насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м;
  6. паша в горски територии, в които е започнало или е възможно естественото им възобновяване;
  7. нощна паша в горските територии;
  8. паша в сервитута на пътищата от третокласната и четвъртокласната пътна мрежа, както и вътреселищните пътища и улици;
  9. пасищно отглеждане на свине, включително и от „Източнобалканската порода н нейните кръстоски”;
  10. влизане, преминаване и пускане на животни в поземлени имоти, в т.ч. земеделски земи, без собственикът им да има право на собственост или ползване;
  11. отглеждане на животни по начин, който им позволява самоволно да напускат животновъдния обект, както и чужди животни да имат достъп до него.
  1. Забранява се:
  1. Придвижване на животни в и извън населените места без придружител;
  2. Движение на животни по централните улици и покрай обществени сгради, здравни служби, детски и учебни заведения, хранителни магазини и заведения за обществено хранене, освен ако няма друга възможност;
  3. Изхранване на животни с нестерилизирани кухненски отпадъци, продукти от животински произход, кланични отпадъци и отпадъци, събирани от сметищата, както и използването на умрели животни за храна на кучета;
  4. Изхвърляне трупове на умрели животни и птици в съдовете за битови отпадъци и върху общински, държавни или частни имоти, включително изоставени;
  5. Клане на животни и обработка на животински продукти и кожи по тротоарите, улиците и други обществени места;
  6. Достъп на животни до замърсени с битови отпадъци терени;
  7. Съхраняване на фураж върху общински терени без разрешение и платена такса за ползване или наем;
  8. Ползване на общински площи за хранене и почивка на животни без разрешение и платена такса или наем.
  1. Забранява се извършването на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности в нарушение на нормативните актове за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне.
  2. Забранява се:
  1. Съхранение, обеззаразяване и оползотворяване на оборски тор по начин, извън регламентираните в Раздел VI от настоящата наредба.
  2. Замърсяване на атмосферния въздух, земната повърхност и почвата, повърхностните и подпочвените води с оборски тор, торова течност и животински екскременти. Депониране на оборски тор, извън определените с чл.12 места.
  3. Съхранение, включително временно на оборски тор върху общински, държавни и частни имоти, без разрешение на собственика им.
  4. Изхвърляне на оборски тор на нерегламентирани места, включително в съдовете за отпадъци, върху общински, държавни и частни поземлени имоти, и във водни обекти.
  5. Натрупване на оборски тор в постройките за отглеждане на животни, както и до границите между имотите.
  6. Внасяне на пресен, неферментирал, необеззаразен оборски тор в почвата.
  7. Замърсяване на водни обекти и вододайни зони с оборски тор.

 

Раздел XI

КОНТРОЛ

Чл.22.(1) Контролни органи по смисъла на настоящата наредба са кметът на Община Дулово, упълномощени от него длъжностни лица, кметовете и кметските наместници на населените места от Община Дулово.

  1. В изпълнение на своите правомощия контролните органи дават предписания за отстраняване на констатираните нарушения, като определят срок за отстраняването им.
  2. В случаи, когато се налага, се изиска съдействие от други компетентни органи, например ОДБХ, РЗИ, РИОСВ, РУ „Полиция” и др., както и да се извършват съвместни проверен.
  3. За констатирани нарушения по Наредбата, както и за неизпълнение на дадени предписания, контролните органи съставят актове, въз основа на които Кметът на Общината или упълномощен от него представител издава наказателни постановления.
  4. Установяването на нарушенията, издаването, връчването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

(2) При констатиране на престъпление, преписката се изпраща в Районна прокуратура.

 

Раздел XII

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.23.(1) За нарушения на разпоредбите на настоящата наредба на виновните лица се налага административно наказание - глоба в размер от 200 до 1000 лева за физическите лица и имуществена санкции в размер от 500 до 5000 лева за юридическите лица и едноличните търговци.

  1. Размерът на глобата се определя от наказващия орган съобразно тежестта на нарушението и степента на виновност на нарушителя.
  2. При повторно нарушение от същия вид, размера на глобата се удвоява, а при следващо нарушение санкцията е в петорен размер.
  3. Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия.
  4. Наказанията се налагат, ако за извършеното нарушение не се предвижда по-тежко наказание по друг нормативен акт.

Чл.24 При установяване на нарушения, при които са застрашени живота и здравето на животните, или им се причинява болка или страдание, се правят предписания за отстраняване на нарушенията, а при неизпълнение се уведомява ОДБХ или органите на MBP за принудително отнемане в полза на държавата на застрашените животни.

Чл.25 За всички неуредени въпроси в тази наредба се прилагат условията на действащите в Република България нормативни актове в тази област.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. По смисъла на тази Наредбата:

  1.  "Селскостопански животни" са говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със стопанска цел, както и каракачанско куче и българско овчарско куче, отглеждани със селскостопанско предназначение.
  2. "Едри преживни животни" са говеда и биволи.
  3. "Дребни преживни животни" са овце и кози.
  4. "Еднокопитни животни" са коне, магарета и техните хибриди.
  5. "Птици" са кокошки, пуйки, патици, гъски, гълъби и токачки, отглеждани в затворени помещения и за лични нужди.
  6. "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники и амбулатории.
  7. "Ферми" са животновъдни обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. За същите се прилагат разпоредбите и изискванията на Наредба 44 от 20.04.2006г. на M3X за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
  8. "Лияно стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.
  9. "Лични нужди" е отглеждане на продуктивни животни в лични стопанства с цел добив на суровини и храни за лична употреба.
  10. "Собственик/ползвател на животновъден обект" е физическо или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността или правото на ползване на обекта.
  11. "Биосигурност" е комплекс от управленски и физически мерки, които намаляват риска от проникването, развитието и разпространението на болестите по животните.
  12. "Животновъден обект за отглеждане на свине във фамилна ферма" е обект с въведени мерки за биосигурност за отглеждане до 10 броя свине майки и приплодите им, но не повече от 200 броя свине общо;
  13. "Животновъден обект за отглеждане на свине в индустриална ферма" е обект, в който се отглеждат животни при осигуряване на висока степен на биосигурност, механизация н автоматизация на производствените процеси, интензивно отглеждане с цикличност на производството и стандарт на продукцията;
  14. "Животновъден обект за отглеждане на птици във фамилна ферма" е обект, в който се отглеждат над 350 броя кокошки носачки или друг вид възрастни птици  или над 500 броя бройлери или подрастващи от други видове.
  15. "Калканна стена" е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот.

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. Настоящата Наредба отменя Наредба № 24 за реда и условията за отглеждане на животни на територията на Община Дулово, приета с Решение № 337 по Протокол № 22 от 13.11.2013 година

§2. Наредбата се издава на основание чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.133, ал.1 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, и е съобразена с изискванията на Закона за устройство на територията, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за животновъдството, Закона за пчеларството, Наредба №44/20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

§3. По искане на собственици на животни, кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица, издават писмено становище за съответствието на животновъдни обекти на територията на общината с изискванията на Наредбата.

§4. Специфичните условия за отглеждане и защита на животните, които не са обект на настоящата наредба, се подчиняват на изискванията на действащите в Република България нормативни документи.

§5. Отглеждане на други видове животни и организми (охлюви, земноводни, влечуги, аквакултури и други), за които се изисква специално разрешение от РИОСВ или други институции се осъществява след получаване на съответното разрешително и при спазване изискванията, съответстващи на физиологичните им нужди.

§6. Привеждането на личните стопанства в съответствие с изискванията на тази наредба да се извърши в 12 месечен срок от влизането й в сила.

§7. Настоящата Наредба е приета с Решение № 180 по Протокол № 15/24.11.2020г. на заседание на Общински съвет - Дулово и влиза в сила веднага след приемането й.