Кратка история на Дулово и региона
Дулово е китен Южно Добруджански град, с богато минало, напластила в своята история пъстра мозайка от бита, културата, обичаите и вярванията на всички народи и етноси, които през вековете са оставили своя отпечатък. Кой повече, кой по-малко, но всички заедно оформили богатата история на града. Град Дулово носи името на прабългарската династия Дуло, към която принадлежат Авитохол, Ирник, Кубрат (Курт), Аспарух, Тервел, Севар и др.
В землището на град Дулово, местността „Жажда“, след археологическо проучване е регистрирана селищна могила, от каменно-медната епоха /V хил. пр.н.е./. Предполага се, че това място е обитавано над две хилядолетия. Варварските нашествия на първите конни номади, слагат край на този поселищен живот.
В Историческия музей на града се съхраняват оригинални експонати от този най-ранен период – каменни и костни оръдия на труда и оръжия, както и керамични съдове и фрагменти, свидетелство за развито грънчарство по нашите земи.
През Античността при трако-гетите са регистрирани множество селищни могили и некрополи около съвременните села в община Дулово. По известни са скалните светилища до Руйно в м. „Аязмото“ свързани с култа към Залмоксис, също и светилището/Митрериум/ до с. Скала с почитане на източния бог Митра който е широко почитан през Римската епоха. През късната Античност се появяват и укрепените селища /рефигиуми/ до Руйно, Окорш и др. места.
В Средновековието, през периода на Първата Българска държава, Дулово и районът се намират на кръстопътя между политическите центрове Плиска и Преслав, и патриаршеския дом в Дръстър. По течението на тогавашните пълноводни реки Канагьол/Дристра/ и Синебир през X век са издигнати „белокаменните“ крепости до селата Окорш, Скала и двете крепости до с. Руйно. Техния строеж е финансиран и организиран лично от цар Симеон тъй като са разположени на стратегически места. За това свидетелства и честото обозначаване върху керамика и камък с хералдическия знак „IYI”. През 1036 г. печенежките нашествия разрушават тези села и крепости.
Историята на съвременния град Дулово започва към средата на XVI век. Според устни предания, близо до града е имало селище – Алън Бахче (Видна градина), опожарявано няколко пъти. Селото било със смесено население от турци, българи и арменци и наброявало близо 200 души. В средата на селото имало Каз гьоли (гьолът на гъските). От тук най-вероятно е произхода на наименованието на една от махалите на по-късно датирано село. Тези предания все още не са доказани с археологически изследвания или писмени свидетелства.
Във един от най-ранните счетоводни османотурски документи със карта на „Румския вилает и Силистренска кааза “ с дата 1530 г., там все още не е посочено селото Аккадънлар или Алън Бахче, но са посочени три други съвременни села от нашата община. Следователно селото все още не съществува, или пък е разпръснато на няколко малки селища от по 3-5 къщи, като по-късно след тяхното групиране, по-голямото селце ще даде своето име .
Първото документирано сведение за Дулово е от 1573 г. в така наречения „Джелепкешански регистър“ – османотурски данъчен документ, описващ данъка върху овцевъдството. Селото се назовава Аккадънлар (Белите жени) и е едно от големите села на Силистренската кааза (окръг), където се отглеждали много овце.
В друг данъчен документ от 1676 г. за данъка „авариз“ в ечемично зърно, специално за Аккадънлар е посочено 30 къщи, с около 200 обитатели. В регистъра от 1792 г. е записано „нахия Аккадънлар“, /община/ Аккадънлар, съставена тогава от 14 селища.
Според руска триверстова военна топографска карта, изработена от Феликс Каниц в началото на 70-те години, на XIX век, в тогавашния Аккадънлар живеели 1194 души в 109 къщи. През селото минавал наскоро построен каменен път (шосето Шумен – Силистра).
След освобождението и при второто административно-териториално деление на България от 1882 г., село Аккадънлар е обявено за околийски център. Околията е била втората по големина селска околия в Княжеството, включвала 75 селища и на север достигала до река Дунав. През 1901 г. повечето околии са разтурени, както и Аккадънларската.
Въпреки статута си на околийски център, Аккадънлар е с кални улици и без нови модерни сгради. Към Аккадънлар, от вътрешността на Княжеството се насочват български заселници, предимно от Троянския Балкан и Преславския край. Български заселници пристигат и от Северна Добруджа. За образователните потребности на техните деца, през 1882 г. е построено светско училище, което е първата обществена сграда в селището (не е запазена до наши дни).
Постепенно българският етнос увеличава своя брой, като население на Аккадънлар до края на века. Нарастват и културно-просветните нужди на това население. През 1895 г. е основано първото културно сдружение и читалище „Саморазвитие“. Появяват се и други държавни институции, нужни за развитието на околийския център.
На 26-ти октомври 1903 г. е отпечатан първият брой на Аккадънларският вестник „Пробуждане“, с главен редактор Михаил Дуплев. Той е прошенописец в околийския съд. Вестникът печата статии срещу закриването на околиите от 1901-ва година, и агитира за възстановяването на Аккадънларска околия. Вестникът е отпечатан в печатница „Опит“, в Шумен и излиза до май 1904 г. Във вестника Аккадънлар е изписан като град, израз на местен патриотизъм от страна на редактора.
Жителите на Дулово и района вземат участие в Балканската и Междусъюзническата война, като по бойните полета загиват 16 души. По време на Първата световна война загиват 13 бойци от Дулово и района. Имената на тези герои са увековечени в Паметник на загиналите във войните от Дуловския край.
След неуспешната за България Междусъюзническа война, Южна Добруджа е отстъпена на Румъния, съгласно Букурещкия договор от 1913 г. През Първата световна война градът за кратко е освободен от Българската армия. Но през 1918 г., отново е върнат на Румъния. Политическият, стопански и културен живот в Аккадънлар, преминава в условията на румънско владичество. Българските училища са закрити, а много българи преследвани.
През 1929 г. започва строителството на църква с „изключително държавни средства“ и за целта е бил определен специален комитет. Завършена е през 1938 г. и осветена с името „Св. Вмчк. Георги Победоносец“ от румънския владика Геронтис. Църквата е строена от майстор Нанко, а зографисването извършва Урумов.
По време на румънското владичество има натиск върху местното българско и турско население , много турци напускат родните си земи и заминават за Турция през 1935 – 36 г. В периода 1928-1930 г. кмет на селото е Васил Хаджистоев, един от малкото българи взели участие в местната администрация и управлението. Животът е изключително труден и мизерен, поради гоненията, а и често нахлуващите чети от България усложняват обстановката. Местните българи вземат участие в освободителните борби на ВДРО и на ДРО. В нашия град е роден и израснал един от бележитите дейци на ВДРО – Аспарух Айдемирски.
Началото на 1936 г. Аккадънлар е преименуван с румънското име Албещи. През учебната 1937/38 г. в Дуловската околия работят 52 учители, като 9 от тях са турци, останалите румънци, без нито един българин. Директор на тогавашното румънското училище в Албещи е К. Кацан.
На 25-ти септември 1940 г., след Крайовската спогодба в Аккадънлар навлизат български войски и са възстановени предишните околийски учреждения. В селото и околията се настаняват голям брой преселници от Северна Добруджа – повечето от село Башкьой, Тулчанско. Според енорийски документ от 29. XII. 1940 г. в Аккадънлар са настанени 55 семейства, преселници в 55 къщи или общо 258 души. Румънското население на свой ред също се изселват от Аккадънлар.
На 27-ми юни 1942 г. Аккадънлар приема името Дулово -по Заповед на МНП №2195. За кмет на Дулово в периода 1941 – 1944 г. е назначен Спиридон Пенев Спиридонов който пристига от гр. Русе. Околийски управител на Аккадънлар, тогава е Андрей Николов. Като околийски свещеник пристига Н.Савянов ,който служи в църквата до 1966 г. За главен лекар на новоучредената околия е назначена белогвардейката Надежда Канкрова.
През учебната 1942 – 1943 г. в селото идва първата редовна учителка, с педагогическо образование Анастасия Дюлгерова от Плевен. В Дулово, пак през това време в местното читалище, работи Михо Христов Памукчиев /Михаил Топалов/. Той изгражда читалищни настоятелства из околните села, но поради комунистическите си възгледи е арестуван и интерниран.
Жителите на Дулово и района участват във Втората световна война като дават 40 свидни жертви. Повечето от участвалите и загинали бойци били в състава на 31-ви Силистренски пехотен полк, наречен от съвременниците „Железния полк“. За славата на загиналите бойци, в Дулово през 2007 г. в центъра на града е издигнат Паметник на загиналите във войните от Дуловския край. Техните имена, снимки и вещи са запазени в Историческия музей на града в специален отдел „Фронтоваци“.
По време на НРБ и социалистическото развитие , Дулово бавно, но постепенно започва да се модернизира, издигат се крупни промишлени обекти. Въвежда се механизирано селско стопанство, развиват се транспорта и съобщенията. Построени са жилищни блокове и нови сгради за обслужването на образователните и културно-просветните потребности на населението.
През 1952 г. е построена новата сграда на тогавашната гимназия – сега ОУ „Христо Смирненски“. Същата година е построена и сградата на сегашния Исторически музей, тогава е бил първият жилищен блок където живеели дошлите от страната българи като администратори и служители на околията. През 50-те год. са в строеж и изградени сградите на тогавашната администрация и партиен дом /сега там е Районния съд/, сградата на БНБ, първите блокове на центъра и тогавашния ЦУМ както и стадиона.
От 1952 до 1957 г. излизат вестниците (многотиражки) „Комбайн“, „Златен клас“ и „Задружен труд“. Милко Стефанов е редактора на в. „Златен клас“ . От този вестник черпим информация за стопанската дейност на ТКЗС „Азербайджан“-Дулово , както и за другите стопански, обществени и административни институции от 50-те год. на XX век.
Поради нарастване на търсенето на работна ръка за индустрията, населението се концентрира в градовете. Обусловено от това през 1959 г. се закриват околиите и бившите центрове се обявяват за градове.
На 30.01.1960 г., с Указ на Президиума на Народното събрание на НРБ, Дулово е издигнато в ранг на град. Кмет на Дулово /Председател на ИК на ГНС/по това време е Добри Гюров (1960-1962г.).
През лятото на същата година официално е открита и ЖП гара Дулово. На 11-ти март 1961 г. е открита новопостроената сграда на читалището в центъра на града. На 1-ви май е тържествено открита новата сграда на гимназията – СПУ „Георги Кирков“, сега СУ „Васил Левски“. Пръв директор е Найден Токиев Томов, а 21 учители преподават на учениците в 12-те паралелки.
На 20-ти август 1962 г. излиза първият брой на вестник „Дуловска искра“ с главен редактор Георги Бърнев. Вестника се издава без прекъсване до 1991 г., като акцентира върху местните политически, икономически и културно-просветни новини. От началото на 80-те год. за нов главен редактор е назначен известният общественик, културен деец и учител Васил Вутев. Георги Бърнев продължава да пише статии и повечето снимки във вестника са негово дело до смъртта му през 1986 г.
Пак през 1962 г. е построена и новата сграда на ЦДГ №1 „Щастливо детство“. По-късно, се откриват нови детски градини и детска ясла, включително и във тогавашния квартал Черник. През 1963 г. започва работа промкомбинат „Прогрес“. Машинно-тракторната станция /МТС/, гр. Дулово е преобразувана в Машиностроителен завод /ДМЗ/ през 1968 г. В 1973 г. е открит модерен Фуражен завод в южната част на Дулово. През 1976 г. е открита „Тютюнева промишленост“.
През 70-те и 80-те години на XX век, Дуловчани се радват на значителни културни и спортни постижения на свои съграждани. Петър Христов завоюва златен медал на световното юношеско първенство по вдигане на тежести в Торонто, Канада. Ивелина Златева става Балкански шампион по джудо за жени, после печели вицеевропейска титла в Италия и бронзов медал на световното първенство в Токио, Япония.
Като традиция се налага през период от две години, да се провежда прочулия се Дуловски карнавал „Младост“ , днешният – „Златното магаре“. Проявяват се млади и талантливи местни писатели, самодейни състави и читалищни дейци. Стихотворението на Стефан Калев „Дулово с корен от Дуло“ се утвърждава като химн на града.
През 1983 г. е построена и отваря врати Районна болница с поликлиника – сега МБАЛ „Дулово“. В края на 1988 г. е открита новата сграда на тогавашния Партиен дом – сега сградата на Общинската администрация. На 31-ви септември 1989 г. отваря врати за своите ученици и СПТУ по облекло – сега ПГООТ.
На 21 май 1989 г. по главната улица на Дулово излизат на протест стотици граждани от местното турско население срещу смяната на имената и срещу тоталитарната система. Започва „Голямата екскурзия“ – масовото изселване на турското малцинство, много къщи и предприятия се обезлюдяват и замират.
След демократичните промени в Дулово също настъпват значителни преобразувания. Възникват нови частни предприятия. В синхрон с измененията в цялата страна, в Дулово се откриват клонове и офиси на големите банки и на телекомуникационните компании. На 18-ти май 1998 г. тържествено е открит Историческият музей с четири отдела – Археология, Етнография, Нова и най-нова история и Картинна галерия. Пръв директор и създател на музея е историкът Белчо Маринов.
От 1993 г. започва да излиза вестник „Дуловски вести“, който е финансиран от общината и се явява продължител на вестник „Дуловска искра“ . Новият вестник излиза до 1997 г. В периода 1994 – 1999 г. излиза и независимият, а също и нецензуриран местен вестник „Дуловска хроника“. Така за кратък период от 3-4 години, в Дулово са издавани два отделни конкуриращи се вестника. Последният вестник издаван в нашия град е „Дуловски новини“, който радва своите читатели от 2001 до 2004 г.
Открити са различни по вид социални услуги в Община Дулово, които да отговарят на социалните нужди на хората в общината. Построена е нова модерна детска градина, тържествено открита през 2022 г. Благоустрояват се постоянно селата от община Дулово. Обновяването на пътната инфраструктура през последните няколко години, санирането на сградите на образователните и културните институции в града и изграждането на нови спортни съоръжения, са предпоставка за подобряване качеството на живот на общността и дават основание за оптимистичен поглед в бъдещето.
При написването на тази публикация е използвана информация от наличните материални и писмени извори на Историческия музей – Дулово , там са и вестниците „Пробуждане“, „Златен клас“ и „Дуловска искра“. Посочена е информация от следните автори и литература : Г. Атанасов и Б. Маринов „Към археологията и ранната история на Дуловския край“, Жеко Попов „Летопис на Дуловския край под румънска власт“. Ценна информация предоставят и фондовете на ДА – Русе и ДА – Силистра. Ползвана е информация и от интернет , от страницата на Агенция Държавни Архиви – Р. Турция – 370 Numaralı Muhāsebe-i Vilāyet-i Rūm-ili Defteri с приложена карта на Силистренската кааза от 1530 г.
