НАРЕДБА № 15 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Дулово

 ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – ДУЛОВО

 

 

                                          

 

 

 

 

 

 

 

НАРЕДБА

 

 

№ 15

 

 

 

за определяне размера на местните данъци

на територията на Община Дулово

 

/приета с Решение № 334 по Протокол №25/21.12.2009год., изм. и доп. с Решение № 516 по Протокол № 43/27.01.2011г., изм.и доп. с Решение № 359 по Протокол № 23/13.12.2013г., изм.и доп. с Решение № 11 по Протокол № 3/23.12.2015г., доп.с Решение № 150 по Протокол № 11/27.09.2016г./

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                  

 

Глава първа

Общи положения

 

Чл.1 С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Дулово.

Чл.2 В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:

1.Данък върху недвижимите имоти;

2.Данък върху наследствата;

3.Данък върху даренията;

4.Данък при възмездно придобиване на имущества;

5.Данък върху превозните средства;

6.Патентен данък.

7.Други местни данъци, определени със закон;

8./нова с реш.№516/27.01.2011г./ Туристически данък.

Чл.3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси;

(2) Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;

(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл.4. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл.5 (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) Невнесените в срок данъци по тази наредба се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК.

Чл.6  Общинският съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци.

 

 

Глава втора

Местни данъци

Раздел І

Данък върху недвижимите имоти

 

Чл.7 (1)/изм. с реш.№11/23.12.2015г./ С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) /отм. с реш.№516/27.01.2011г., нова с реш.№ 359/13.12.2013г./ Не се облагат с данък

  недвижимите имоти с данъчна оценка до 1 680 лв. включително.

 

Чл.8 (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5)/нова, с реш.№11/23.12.2015г./ За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.”

 

Чл.9 Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

Чл.10 (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:

1.      в брой в касите на общината, находящи се в гр.Дулово и всички кметства;

2.   по банков път – по банковата сметка на общината;

3.   с пощенски запис.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

 

   Чл.11 (1) /изм. и доп.с реш.№516/27.01.2011г., изм. с реш.№11/23.12.2015г./ Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.”

(2) /отм.с реш.№516/27.01.2011г./

Чл.12 Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

     Чл.13 / изм.и доп. с реш.№11/23.12.2015г./ (1) Освобождават се от данък:

1.  общините, за имотите - публична общинска собственост;

2.  държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3. читалищата;

4. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

5. сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

6. сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;

7. храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната;

8. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

9. сградите - културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;

10. музеите, галериите, библиотеките;

11. имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

12. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

13. недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;

14. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "B", и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "C", издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 10 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

15. сградите, въведени в експлоатация след 1 януари 1990 г. и преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "C", и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "D", издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок три години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 5 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

(2) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.

 (3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.

 (4) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.

(5) Освобождаването от данък по ал. 1, т. 14 и 15 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години.”

Чл.14 Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.

Чл.15 Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 2,0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

  Чл.16 Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

                   Чл.17 (1) / изм. с реш.№11/23.12.2015г./  Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по –високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти-данъчната им оценка съгласно приложение 2 от ЗМДТ.

 (2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл.18 (1) /изм. с реш.№11/23.12.2015г./  Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

 (2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

Чл.19 (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

Чл.20 Необходимо условие за определяне на данъка е наличието на подадена данъчна декларация по чл.14 и чл.17 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.21 При промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по чл.19 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

Раздел ІІ

Данък върху наследствата

Чл.22 (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл.23 (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл.24 (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл.25 (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл.25 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

Чл.26 Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.27 (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството .

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.28 Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца – 0,7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица, извън посочените в т. 1 – 5,0 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл.29 Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.30 Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл.31 Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Раздел ІІІ

Данък при придобиване на имущества по  дарение и по възмезден начин

Чл.32 (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

(4) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(5) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл.33 Данъкът се заплаща от лицата по чл.45 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.34 /изм. с реш.№11/23.12.2015г./  Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

 Чл.35 (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 и ал.3 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а)  0,7 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

б)  3,5 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а".

в)  2,0 на сто- при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2,0 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл.36 /изм.и доп. с реш.№11/23.12.2015г./

(1) Освобождават се от данък:

1. придобитите имущества от:

а) държавата и общините;

б) образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и специализираните институции за предоставяне на социални услуги и домовете за медико-социални грижи за деца;

в) Българският Червен кръст;

г) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;

д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;

е) лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;

ж законно регистрираните вероизповедания в страната за имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9.

2. даренията за лечение на граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;

3. даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;

4. даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;

5. обичайните подаръци;

6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. даренията в полза на народните читалища;

8. придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;

10.чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност;

11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

(2) Освобождава се от данък полученото имущество по ал. 1, както и последващото прехвърляне на трети лица, при условие че прехвърлянето е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация по ал. 1 или които са посочени като основание за освобождаване от данък. При неизпълнение на условията за освобождаване несъбраният данък става дължим.

(3) Алинея 1, т. 1, букви "б", "в", "г" и "е", т. 4 и 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

(4) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.

 

 Чл.37 (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в останалите случаи -  в двумесечен срок от получаване на имуществото, след подаване на декларация по чл. 49, ал.3 от Закона за местните данъци и такси.

Раздел ІV

Данък върху превозните средства

 

Чл.38 С данък върху превозните средства се облагат:

1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл.39 Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

    Чл.40 /изм.и доп. с реш.№11/23.12.2015г./ (1)Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.

(2) Данните по ал. 1 се предоставят от Министерството на финансите на общините:

1. ежедневно - чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерството на финансите и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, или

2. ежемесечно - на електронен носител.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато:

1. пътното превозно средство е придобито по наследство;

2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;

3. собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;

4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък;

5. са налице основания за ползване на данъчни облекчения, с изключение на данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 и 3, когато в регистъра има данни за екологичната категория на превозното средство.

(4) Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ.

(5) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.

(6) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация.

(7) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.

(8) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.

(9) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

(10) Когато няма налична информация в общината за платения данък по чл. 44, собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.

(11) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 4 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.

(12) При установяване на допълнителни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на данъка, дължимият данък се определя от служител на общинската администрация и се съобщава на лицето.”

Чл.41 (1) За леките автомобили размера на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1.      до 37 kW включително                   –0,50 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително  – 0,60 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително  – 0,80 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително– 1,60 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW                                         – 1,80 лв. за 1 kW;

 

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните  

коефициенти:

 

брой на годините от годината              Коефициент

на производство,включително

годината на производство

---------------------------------------------------------------------

Над 14 години                                          1,0

Над 5 до 14 години включително           1,5

До 5 години включително                       2,8

 

 

 

 (2) Данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери:

1. товарно ремарке – 10 лв.

2. къмпинг ремарке - 20 лв.

 

(3) Данъкът за мотопеди е в размер 20 лв., а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб. см включително – 20 лв.

2. над 125 до 250 куб. см включително – 40 лв.

3. над 250 до 350 куб. см включително – 50 лв.

4. над 350 до 490 куб. см включително – 70 лв.

5. над 490 до 750 куб. см включително – 100 лв.

6. над 750 куб. см – 150 лв.

 

(4) Данъкът за триколка на база общото тегло е както следва:

1. до 400 кг включително – 6 лв.

2. над 400 кг – 12 лв.

 

(5) Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача – 100 лв.

2. над 22 места, вкл. мястото на водача – 200 лв.

 

(6) Данъкът за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса е в размер 15 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

 

Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке

Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача (в тона):

Данък (в лева)

равна или повече от

по-малка от

задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното

други системи за окачване на задвижващата ос/оси

А) с две оси

-

18

12

 

42

 

 

 

18

 

20

 

42

 

96

 

 

20

 

22

 

96

220

 

 

22

 

25

 

285

513

 

 

25

 

26

 

513

900

 

 

26

 

28

 

513

900

 

 

28

 

29

 

513

900

 

 

29

 

31

 

600

950

 

 

31

33

950

1100

 

 

33

38

1100

1600

 

 

38

-

1200

1600

Б) с три и повече оси

36

38

800

1100

 

38

40

1100

1400

 

 

         40

-

1400

2200

 

 

 

 

(8) Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, е в размер от 75 лв.

(9) Данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона  е в размер 150 лв.

(10) Данъкът за трактори е в размери, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително – 10 лв.

2. над 18 kW до 37 kW включително – 15 лв.

3. над 37 kW – 20 лв.

(11) Данъкът за други самоходни машини е в размер 40 лв.

(12) Данъкът за моторни шейни е в размер 80 лв.

(13) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:

Брой оси на моторното превозно средство

Допустима максимална маса

Данък (в лв.)

равна или повече от

по-малка от

задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното

други системи за окачване на задвижващата ос/оси

А) с две оси

12

13

45

80

 

 

13

14

80

200

 

14

15

200

300

 

 

 

15

-

300

650

Б) с три оси

15

17

80

150

 

17

19

150

250

 

19

21

250

320

 

 

21

23

320

500

 

23

-

500

 

750

В) с четири оси

23

25

350

360

 

 

25

27

360

550

 

 

27

29

550

800

 

 

29

-

800

1200

 

 

 

 

Чл.42 Данъкът за плавателните средства е в размер,  както следва:

 

1. за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер  1 лв. за всеки започнат бруто тон;

2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер 1 лв  за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0,1 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;

3. за един джет - в размер 100 лв.

4. за ветроходни и моторни яхти - в размер 20 лв.  за всеки започнат бруто тон;

5. за скутери - в размер 2,70 лв. за киловат;

6. за влекачи и тласкачи - в размер 0,14 лв. за киловат;

7. за речни несамоходни плавателни съдове - в размер 0,5 лв.за тон максимална товароносимост.

 

Чл.43 Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети -  20 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;

2. за параплан –  12 лв.

3. за делтаплан – 12 лв.

4. за мотоделтаплан – 20 лв.

5. за свободен балон – 30 лв.

6. за планер -30 лв.

 

    Чл.44 /изм.и доп. с реш.№11/23.12.2015г./ (1)Освобождават се от данък превозните средства на:

1. държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;

2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;

3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;

4.лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб.см и с мощност до 117,64 kW.

(2) Освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди.

(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.

(4) За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване.

Чл.45 (1) /изм.и доп. с реш.№ 359/13.12.2013г. и влиза в сила от 01.01.2014г., изм.и доп. с реш.№11/23.12.2015г./ Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) /нова с реш.№ 359/13.12.2013г. и влиза в сила от 01.01.2014г./  За превозните средства с мощност на двигателя до 74kWвключително и съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4” данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5” и „Евро 6” – с 60 на сто намаление, от определения по чл.41 ал.1 данък.

   (3) /изм.и доп. с реш.№ 359/13.12.2013г. и влиза в сила от 01.01.2014г / За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5”, „Евро 6” и „ EEV” – с 50 на сто намаление, от определения по чл.41 ал.5, 6, 7 и 13 данък.

            (4) /нова с реш.№ 359/13.12.2013г. и влиза в сила от 01.01.2014г./  Екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5”, „Евро 6” и „EEV” се удостоверяват чрез представяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория.

(5) /нова с предишен текст на ал. 2  - реш.№ 359/13.12.2013г. и влиза в сила от 01.01.2014г./  За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, снабдени с "екодвигатели", съответстващи на стандартите "Евро 2", "Евро 3", "Евро 4" и "Евро 5", данъкът по чл. 55, ал. 5, 6 ,7 и 13 се заплаща с 50 на сто намаление.

 

Чл. 46 (1) /изм.и доп. с реш.№516/27.01.2011г., изм.и доп. с реш.№11/23.12.2015г. / Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

 (2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

 

Чл.47 Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл.54, ал.2 от Закона за местните данъци и такси - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

 

 

Раздел V

Патентен данък

 

Чл.48 (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл.49 (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.48. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.

(4) В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

Чл.50 За целите на патентния данък могат да се определят зони съгласно Приложение № 1 от тази наредба.

Чл.51 (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, се облагат по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл.52 (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

2./изм.и доп. с реш.№11/23.12.2015г./ физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;

3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл.51, ал. 4 данъчното облекчение по ал.1, т.1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл.53 (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) Лицата декларират с декларация по ал.1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2.

Чл.54(1) Данъчните декларации по чл.53 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

 

Чл.55 (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие - до 31 януари;

2. за второто тримесечие - до 30 април;

3. за третото тримесечие - до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл.53, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл.54, ал.2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника.

Чл.56 Лицата по чл.48, aл.1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение № 2.

 

Раздел VІ /нов с реш.№516/27.01.2011г./

 

Туристически данък

Чл. 57 (1) С туристически данък се облагат нощувките.

(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

(3) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

 (4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл. 58  (1) Данъкът е  в размер на 0,40 лв. за всяка нощувка на територията на общината независимо от категорията на средствата за подслон и местата за настаняване.

                 (2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

                (3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

             (4) /отменена с реш.№11/23.12.2015г./

Раздел VІІ /нов с реш.№150/27.09.2016г., в сила от 1 януари 2017г. /

 

Данък върху таксиметров превоз на пътници

 

Чл. 59 (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.

 (2) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на община Дулово по Закона за автомобилните превози.

 

Чл. 60 (1) Годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници  е в размер на 300 лв.

(2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Чл. 61 (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в община Дулово.

 (2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в община Дулово.

 

Чл. 62 Дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници постъпва в приход на община,

Дулово.

 

Чл. 63. Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:

ДДТГ = ГДТПП x  БМ

, където

12

ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61ф;

БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

НВДТПП = ПГДТПП x БМ

, където

12

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

 

Чл. 64. Данъкът по чл. 61,ал.1 се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

 

Чл. 65. Възстановяване на надвнесен данък по чл. 61, ал.1 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1.Изпълнението и контрола по изпълнението на тази наредба се осъществява от кмета на общината и служителите в Дирекция „Местни приходи”.

§ 2.Наредбата  е приета на основание чл.1, ал.2 от Закона за местните данъци и такси и влиза с Решение № 334 по Протокол №25/21.12.2009г., изм.и допълн. с Решение №.516 по Протокол № 43/27.01.2011г./ , изм.и допълн. с Решение №.359 по Протокол № 23/13.12.2013г. и влиза в сила от 1 януари 2014г., изм.и доп. с Решение № 11 по Протокол № 3 от 23.12.2015г. и влиза в сила от 01.01.2016г., доп. с Решение № 150 по Протокол № 11 от 27.09.2016г./

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-ДУЛОВО:   /инж.Сезгин Галиб/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Приложение № 1 към чл.50.

 

Зона

Населени места/улици

І-ва

-

ІІ-ра

-

ІІІ-та

-

....

 

 

 

 

 

 

Приложение № 2 към чл. 56.

 

Видове патентни дейности и годишни размери на данъка

 

 

 

Патентни дейности
І зона
ІІ зона
... зона
... зона

1. Средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи —данъкът се определя   за стая според местонахождението на обекта:

1 и 2 звезди

в града – 90 лв.

в селата – 40 лв.

 

2. Заведения за хранене и развлечения—данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта:

а) ресторанти:

1—2 звезди

в града – 10 лв.

в селата – 5 лв.

3 звезди

в града – 20 лв.

в селата – 10 лв.

б) заведения за бързо обслужване:

1—2 звезди

в града – 8 лв.

в селата – 4 лв.

 3 звезди

в града –12 лв.

в селата – 6 лв.

в) питейни заведения, с изключение на посочените в буква “е”:

1—2 звезди

в града – 8 лв.

в селата – 4 лв.

3 звезди

в града – 12 лв.

в селата – 6 лв.

г) кафе-сладкарници

1—2 звезди

в града – 8 лв.

в селата – 4 лв.

3 звезди

в града – 12 лв.

в селата – 6 лв.

д) барове:

—    дневни:

2 звезди

в града – 12 лв.

в селата –6 лв.

3 звезди

в града – 60 лв.

в селата –20 лв.

—          нощни:

2 звезди

в града – 33 лв.

в селата –10 лв.

3 звезди

в града – 36 лв.

в селата – 40 лв.

е) бюфети, каравани и павилиони — за обект: 

в града – 150 лв.

в селата – 100 лв.

3. Търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ на обекта — данъкът се определя   за 1 кв. м нетна търговска площ според местонахождението на обекта.

                                                 в града – 12лв.                             в селата – 6 лв.                                                                                                          

4. Платени паркинги — данъкът се определя  за 1 брой място за паркиране според местонахождението на обекта.

                                                 в града – 35 лв                          в селата – 10 лв.

 

5. Дърводелски услуги — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.   

                                                 в града –250 лв                          в селата – 80 лв.

 

6. Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.  

                  в града –250 лв                          в селата – 60 лв.

7. Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали — данъкът се определя според местонахождението на обекта: 

                в града –1000 лв                          в селата – 700 лв.

8. Обущарски и шапкарски услуги — данъкът се определя  според

 местонахождението на обекта.в града –60 лв                          в селата – 40 лв.

9. Металообработващи услуги—данъкът се определя ,  според местонахождението на обекта.

в града –350 лв                          в селата –100 лв.

10. Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги — данъкът се определя  за работно място според местонахождението на обекта:

в града –260 лв                          в селата – 80 лв.

11. Машинописни и/или копирни услуги — данъкът се определя  на брой устройство според местонахождението на обекта.

в града –350 лв                          в селата – 180 лв.

12. Козметични услуги, поставяне на татуировки — данъкът се определя  за работно място според местонахождението на обекта.

в града –250 лв                          в селата –150 лв.

13. Маникюр, педикюр — данъкът се определя  за работно място, според местонахождението на обекта.

в града –200 лв                          в селата – 80 лв.

14. Часовникарски услуги — данъкът се определя , според местонахождението на обекта.

в града –120 лв                          в селата –60 лв.

15. Тапицерски услуги — данъкът се определя ,  според местонахождението на обекта.

 в града –300 лв                          в селата – 180 лв.

16. Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми — данъкът се определя, според местонахождението на обекта: 

в града –450 лв                          в селата – 190 лв.

17. Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.

в града –700 лв                          в селата – 280 лв.

18. Ремонт на електро- и водопроводни инсталации — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.

в града –200 лв                          в селата – 100 лв.

19. Стъкларски услуги — данъкът се определя,  според местонахождението на обекта:

в града –240 лв                          в селата – 100 лв.

20. Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.

в града –300 лв                          в селата – 80 лв.

21. Отдаване на видеокасети под наем — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.

в града –880 лв                          в селата – 300 лв.

22. Компаньонки и компаньони — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.

в града –4200 лв                          в селата –3000 лв.

23. Масажистки и масажисти — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.

в града – 960 лв                          в селата – 500 лв.

24. Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.

в града –3600 лв                          в селата –2000 лв.

25. Фотографски услуги — данъкът се определя,  според местонахождението на обекта.

в града –440 лв                          в селата – 200 лв.

26. Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.

в града –700 лв                          в селата – 300 лв.

27. Санитарни възли, наети под аренда — данъкът се определя,  според местонахождението на обекта. в града –240 лв                          в селата – 150 лв.

28. Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини — данъкът се определя,  според местонахождението на обекта.

в града –100 лв                          в селата – 50 лв.

29. Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги — данъкът се определя,  според местонахождението на обекта.

в града –72 лв                          в селата – 50 лв.

30. Заложни къщи – данъкът се определя, според местонахождението на обекта:

в града –12000 лв                          в селата – 3000 лв.

31. Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.

в града –90 лв                          в селата – 30 лв.

32. Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други) — данъкът се определя, според местонахождението на обекта.

в града –865 лв                          в селата – 300 лв.

33. Игри с развлекателен или спортен характер — данъкът се определя за брой съоръжения според местонахождението на обекта, както следва:

а) За развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон, размера на данъка за брой съоръжение

в града –146 лв                          в селата –100 лв.

б) За минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла, размера на данъка за брой съоръжение

в града –17 лв                          в селата – 8 лв.

в) За зали за боулинг и кегелбан — данъкът за игрален коридор е в размер на 40 лв., и билярд — данъкът за маса 

в града –72 лв                          в селата – 40 лв.

34. Фитнес центрове и спортни зали — данъкът се определя според местонахождението на обекта, както следва:

за 1 кв.м.                              в града –2,50 лв                          в селата – 1,50 лв.

              и за един фитнес уред -      в града –540 лв                           в селата – 300 лв.

 

35. Химическо чистене, пране и гладене — данъкът се определя  на брой съоръжения според местонахождението на обекта:

в града –243 лв                          в селата – 133 лв.

36. Мелничарски услуги:

а) За мелници за брашно —. данъкът се определя в размер на 18 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия.

 

б) За мелници за фураж стационарни — данъкът се определя в размер на 600 лв.

 

37. Услуги с атрактивен характер:

а) корабчета

750 лв. на брой

 

б) лодки

450 лв. на брой

 

в) яхти

900 лв. на брой

 

г) джетове

900 лв. на брой

 

 

д) влакчета

 30 лв. на място

 

е) файтони

75 лв. на място

 

ж) водни ски, водни планери и сърфове, водни колела, включително надуваеми, водни увеселения

150 лв. на брой оборудване

 

з) зимни ски (включително ски-екипировка), зимни кънки, сноубордове, шейни

150 лв. на брой оборудване

 

и) въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, велосипеди и рикши

150 лв. на място

 

к) детски колички и моторчета

150 лв. на брой

 

л) стрелбища

300 лв. на брой стрелбище

 

38. Обучение на водачи на моторни превозни средства — данъкът се определя за брой моторно превозно средство в следните размери:

а) мотопеди, мотоциклети

200 лв.

 

б) други МПС

400 лв.

 

39. Услуги “Пътна помощ” на пътни превозни средства — данъкът се определя в размер на 200 лв. за брой моторно превозно средство.

 

40. Услуги със земеделска и горска техника—данъкът се определя за брой техника, както следва:

а) комбайн — 330 лв.

 

б) трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни       и самодвижещи се машини —  110 лв.

 

в) прикачни, навесни и стационарни машини — 15 лв.

 

           
 

 

 

 

 

 

 

Прикачени файлове: