Защитени птици спасени от хората на Oбщина Дулово
Няколко щъркела бяха спасени през последните няколко дни в община Дулово. Първият щъркел е намерен в село Раздел, вторият в село Водно и още един в землището на с. Върбино.
Благодарение и на Севие и Шенер Шахин и на кмета на село Водно- Юксел Алиев, благодарение на кмета Мерсин Юсуф и на кметския наместник на с. Върбино се случи така, че щъркелите да бъдат спасени.
Госпожата от село Водно, например, намира в безпомощно състояние вестителя на пролетта и веднага предприема действия по обгрижването на птицата.
По указания на длъжностно лице от ИАРА птиците бяха хранени 7 дни. Служители на резервата „Сребърна“ лично са дошли да се погрижат за красивите животни.
Щъркелите вече са на път към РИОСВ Русе, а от там в кризисен щаб в Стара загора, където ще се грижат за тях до пролетта.
Благодарение на хората от дуловско, еколога на общината и на шофьорите на общинска администрация защитените птици са на сигурно място.
Обичайте животните, те са по-добри от нас!
„ ………— Стар съм вече, деца, и не мога. Не мога летя с вас.
- Не ме жалете, не мислете за мене — така ми е по-добре. Мигар по-леко ще ми е да загина в топлите, но чужди краища или сред студените морски талази? Тук искам да остана и да умра аз. Че няма по-хубава земя от тая, дето съм видял слънцето за пръв път. Няма по-хубаво гнездо от онова гнездо върху сиромашкия комин, в което се излюпих и в което отгледах моите млади рожби. Тук аз зная всеки дол, всяка локва, всяка хижа. Разбирам езика на хората и ги обикнах и те ме обичат като свой. Де и защо ще вървя другаде?… Защо се връщах всяка пролет?… Защо ще се върнете и вие пак насам, щом повее топлият вятър и се раззеленеят росните ливади?… Ще видите вие много страни, много поля и реки, морета и планини и ще разберете. Ще разберете, че никъде дъгата не е тъй хубава, както тука; че никъде песента на щурците, вечер, когато полето засинее, не е тъй радостна; че никъде димът на комините не е тъй топъл, както там, дето си пазил с крила малките си. Сега тръгвайте вече и добър ви път на юг!“
Из „ Старият щърк“- приказка от Константин Константинов